Ние, родителите, сме обикновено силно загрижени за общата интелигентност на децата ни. Това е способността им да учат и да прилагат наученото и така лесно да разрешават проблемите и трудностите, които им предлага живота.
Но все повече са примерите за хора с голям обем знания, придобити с много труд и учене, т.е., с високо IQ, но които трудно функционират в общностите, в които живеят и работят и като цяло са с ниско ниво на доволство от себе си.
Все по-често се прокрадва мнението, че един друг вид интелигентност е доста по-важна за успешното ни реализиране и за разлика от IQ, EQ (Емоционалната интелигентност) е умението да управляваме емоциите си и се изгражда и формира през целия ни живот, като най-лесно е в по-малко съзнателната му фаза – когато сме деца.
И тук всички родители имаме на своя страна едни безусловни помощници, които сякаш са създадени за това – да ни помагат да отглеждаме емоционално интелигентни деца.
Това са домашните любимци! Разбира се, всеки вид може да го прави – кон, куче, котка, хамстер, зайче, но най-големите експерти в тази област са кучето и котката. Може би просто защото те могат да са по-близо до повече деца.
ЕМОЦИИТЕ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО СА ПО-СИЛНИ ОТ ВСЯКА ЛОГИКА
Всички сме чували клишето „Домашните любимци учат децата ни на отговорност“, което много често в нашите рационални родителски глави се визуализира като: „Синът ми ще започне да да става сутрин по-рано, да пуска прахосмукачка, да изхвърля боклука, да…, да…, да….“
А ако не започне да прави тези неща или ако ги прави в първите 3 месеца и после спре, било ли е безсмислено взимането на домашен любимец?
А търсената отговорност е само върха на айсберга, много по-големи и по-ценни ползи остават скрити, но са по-важни за приспособимостта и за личната удовлетвореност на децата ни.
Урок # 1: „Обичам те много!“ Децата ни разпознават емоциите си в домашните любимци и им дават имена: любов, гняв, тъга, радост, вина, нетърпеливост, вяра, преданост, търпение… Кучето, котката изпитват същите емоции като нас, хората, като едновременно с това ги показват! Абсолютно непринудено и обезоръжаващо. „Тъжен съм, защото татко си тръгна“ ще бъде изречено по-лесно, ако Ваньо е чувал преди това „Докато ти беше навън, кученцето ти не искаше да яде, защото тъгуваше за теб“. Както и Катиното: „Горда съм, че направих сладкиша!“, защото е виждала гордостта в очите на своя карамелен кокер, когато открие топката за игра.
Урок # 2: „Никога няма да те предам!“ Каквите и промени да очакват нашето дете, през каквито и трудности да преминава, винаги до себе си ще има една константа, неизменна величина – своя домашен любимец. Двойка или шестица в училище, напрежение или радост в къщи, разочарование или влюбване навън – домашният му любимец е винаги до него, за да внвсе баланс когато има нужда! За да го успокои, когато е разстроено или да го „побутне“, когато е на ръба. Те непрестанно учат децата ни да балансират своите емоции и така да остават винаги добре настроени към заобикалящия ги свят. Защото дори когато си на 10, има дни, в които светът може да се сгромоляса върху теб. И само кучето може да изближе сълзите от лицето ти, да донесе каишката си за разходка или топката, за да си играете и да ти каже по неговия безмълвен начин: „Хей, животът продължава!“
Урок # 3: „Бъди безкористен!“ Във времената, в които фразата „Кой каквото и да ти говори, става въпрос за пари“, се е превърнала в крилата и с непрестанното и повтаряне пред децата ни има опасност да ги направим пресметливи и коравосърдечни, като парченцето злато на кантара, идва домашният любимец, за да им покаже, че има и безкористни отношения и любов, и то напълно безплатно! Ако можеше да говори кучето, сигурно многократно през деня бихме чували: „От мен да мине!“ Хората с висока Емоционална интелигентнпост мислят, говорят и действат по сърце, за да помогнат на другите да се чувстват добре, и то без да очакват нищо в замяна. Кучетата са експертите в даряването на безусловна любов.
Урок # 4: „Разкажи ми! Разкажи им!“ Домашните любимци учат децата ни да говорят по 2 начина: – като бъдат най-вярната, най-безкритичната и едновременно с това най-ентусиазирана публика за тях. Всеки път. Без промяна! Детето се научава да чува своя глас и да изразява себе си – своите мисли, емоции, чувства пред много позитивен, неосъждащ и заради това градивен слушател. – кучето е социално животно, човека също. И ако днес детето ни е на път да кривне от нуждата да си говори и споделя с други човешки същества (и вместо това ги замени с електронни устройства), котката и още повече кучето има силата да го върне обратно в живия живот. На разходка кучето спонтанно привлича вниманието на други хора, което пък води детето(ако то разхожда кучето) до естествено въвлечено в разговор със стопани на други кучета или просто с хора, които ги обичат.
Урок # 5: Домашните любимци учат децата ни, че живота е подчинен на цикличност. И тя е закономерна и неизменна. Дори когато им се наложи да се сбогуват с нас, това продължава да е урок – че всеки край е само едно ново начало, че лошото се забравя, помни се само доброто, че си струва да даваме любов без да настояваме за реципрочност! „Ти беше най-важен за мен в живота ми!“ Ако не знаем кой го е казал – стопанина или любимеца – то е било истинско приятелство!