Как стана така, че постепенно „ветеринарният лекар“ се превърна във „ветеринарят“?
- От дословният превод от англоезичното и безлично „the vet“, в което липсва думата лекар/доктор?
- От медиите, които приеха и доразвиха тази терминология, превръщайки я в нормалност заедно с подсъзнателното манипулиране и неглижиране на тази професия.
А „ветеринар“ се римува с овчар, кравар, свинар, козар, кучкар…
С лекота се зачерква едно тежко и отговорно 6-годишно следване по ветеринарна медицина (всъщност точно толкова е и обучението по хуманна медицина), което повече от всяко друго се избира по сърце. Добрите ветеринарни лекари знаят, че ще станат такива още когато са деца на 5 годинки!
Много често във ветеринарните лекари много често има повече хуманност отколкото в някои хуманни лекари! Огромен брой болни, травмирани, отровени, опаразитени котета, кученца и други дребни животни, намерени от дечица или хора в трудно финансово положение, се довеждат в клиниките за дребни животни и се лекуват от ветеринарните лекари безплатно!
„Моето куче – едно сърце в ръката ми", казва Едит Уортън.
Безчетен е и броят на бездомните котки и кучета и на тези, изоставени от стопаните си или никога повече непотърсени от тях след болничен престой, които ветеринарните лекари „зачисляват“ на отглеждане в клиниките си. Естествено, грижата за тях е допълнение към ежедневните им задължения.
Но те са се научили да споделят любовта, която получават от своите пациенти и техните стопани и нямат нищо против да я дарят и на вас!
Дори това да е на самият Ден на ветеринарния лекар – 14ти декември!