Един от най-ограничаващите мотиви за взимане на решение за отглеждане на домашен любимец е това, че не знаем какво да правим с него, когато ни се наложи да отсъстваме от вкъщи. А този момент ще дойде рано или късно(и слава богу!) – неочаквана ваканция, покана за гости в чужбина или в България, годишен отпуск, служебни пътувания, кратки отсъствия от дома.
„Какво ще правя с него?!“
Подсъзнателно смятаме, че трябва да направим избор между това да пътуваме или да имаме куче или котка. И затова много често срещам хора, които се препъват в отговора на този въпрос и нокаутират цялата останала дискусия, като често завинаги се лишават от красотата на приключението да имат домашна любов.
А този мотив е изключително удобен, защото правиш две неща – едновременно 1.взимаш решение за отказ от грижа и 2.заявяваш пред себе си и пред света, че си отговорен.
„Не мога да остявя животинчето само в къщи, а често ми се налага да пътувам…“
А всеки обича да бъде възприеман като отговорен към това, което прави.
Дори и това да е един чудесен параван, зад който да скриеш нежеланието си близките до теб хора да споделят времето си и вниманието си с някой друг, освен с теб.
