Той идва в нашия живот когато сме готови за промяна: в начина ни на мислене и в начина ни на живеене. Това е момента на нашето емоционално узряване и подсъзнателната ни нужда да го споделим със света. Всяко друго узряване – физическо, вербално, интелектуално, професионално, колкото и да е лично завоевание, то винаги е стимулирано от общността, а емоционалното си е само и единствено наше! Първата мисъла за домашен любимец, независимо дали е куче, котка, игуана, рибки, мини зайче, костенурка или папагал, е като първата снежинка, първата капка дъжд, първият слънчев лъч или раздвижването на вятъра в променената вече безвъзвратно метеорологична прогноза на живота ни.
- Възстановяват хармонията в семействата, независимо дали това са стандартните семейства от един или двама родители и/или деца или са неговите по-нови форми (според психолозите вече като семейство се приема и съжителството между човек и коте, човек и птичка, съжителство между приятели без сексуален контекст и др.). Когато един период от нашия живот е към края си и ние стоим на прага на следващия, готови за промяна, именно тогава се появява домапният любимец. Проучвания доказват, че когато човек пожелае да си вземе куче или котка, той има неосъзната нужда да внесе промяна в живота си. Отделните членове на семейството с времето се променят и като резултат цялото семейство видоизменя своя облик: родителите разширяват или стесняват своите мирогледи, децата порастват и насочват интересите си извън него, все по-трудно става функционирането на тази сложна система като единна и хармонична. В един етап от развитието и именно домашният любимец може да е този обединяващ фактор, който е важен за всеки един от членовете на семейството и по този начин да изиграе ролята на лепилото, слепващо отделните парченца с вече позаострени, поначупени и видоизменени краища отново в една добре изглеждаща и излъчваща смисъл картина.
- Те са катализатор за промяна: всички имаме сред близките и познатите си такива, които с топ не можеш да изкараш от дома им, както и такива, за които е трудно да проумеят, че е здравословно периодично да си останат в него, за да отдъхнат. За първите е загуба на време напускането на дома без ясна цел и причина защо да го правят, като в крайна сметка и без да се усетят, се изолират от реалния свят, приятелите и близките си. Вторите пък организират подсъзнателно живота си така, че да са постоянно заети навън, за да не им се налага да се прибират в къщи, което ги изтощава емоционално, отново без да усетят… Домашният любимец балансира и двата вида хора – първите имат ясно зададена причина защо да излязат навън, вторите – защо трябва в определен момент да се приберат. Ти печелиш-аз печеля стратегия. Домашният любимец е прекрасна жива компания – винаги благодарна, винаги позитивна и винаги в услуга, което добавя смисъл и години в живота ни! Нищо не бие така нашата самота или не радва така разходката ни в дъжда, както една размахана опашка, мъркащ гальовник или подскачащо на килима зайче.
- Домашният любимец ни помага да общуваме, както и да тренираме изказа си. Той може да бъде страхотен „социален лубрикант“ за своя собственик и навън, и в къщи. Защото той това го умее – с лекота да стопява дистанции и ледове, да разрушава стени, да вдига бариери на физическо и ментално ниво. Учи на честност и откритост в общуването с хората, да търсиш в разговорите с тях скритото, сърцевината, чувството, причината. Първо се научаваме да говорим на глас с него в къщи, после излизаме и тренираме говорене с непознати хора с любимци навън, с които бързо намираме общи теми и накрая започваме да тренираме разказване на истории, случили се с нашия домашен любимец пред хора, които нямат или не желаят да имат любимци. Изобщо, едно животно в дома ни така стимулира нашите мисловни и речеви умения, че е жалко, ако пропуснем този безплатен курс по story telling.
Когато имаш домашен любимец си защитен от лоши мисли и депресия. Той те кара да се събираш и организираш всеки път, когато ти се иска единствено да се разпаднеш. Бях много впечатлена съвсем наскоро, когато чух разказа на една майка на 22 годишна млада жена за това как едно малко жълто коте само в един ден свършило работата на цялата фамилия, заедно с приятелите и психиатрите. След раздяла с любим човек, тя толкова потънала, че спряла да излиза от вкъщи, да разговаря и доста неглижирала външния си вид. Всички около нея вече доста поизчерпали търпението си и трайно започнали да се притесняват за нейното бъдеще. Докато един вторник не я спрели големи, още бебешко-сини очи на жълто-бяло коте, което сякаш чакало само нея на пустата улица. Днес младата жена е дейна и щастлива с котето, обучено от нея с много търпение. Ходят заедно навсякъде – на работа, до магазина, на плаж… Дори плуват заедно в морето! Очите на майката блестяха, когато ми разказваше историята си! Заблестяха и моите!
- В заключение и малко факти: стопаните на домашни любимци имат по-ниски стойности на кръвно налягане. Проучване, правено с хора с гранични стойности на хипертония показва, че след осиновяване на куче от приют, в рамките на 5 месеца, кръвното им налягане се намалява значително. Играта с домашен любимец увеличава т.н. хормони на щастието серотонин и допамин, което води до успокоение и доволство. Намаляват се нивата на триглицеридите и холестерола. Пациенти над 65 години с домашен любимец имат 30% по-малко посещения при личния си лекар, отколкото тези без домашен любимец.
Любов и споделяне – две основни човешки нужди, които животните и по-точно домашните любимци са създадени да имат в изобилие и да ги даряват на нас, хората! Не случайно казват за кучетата, че са ангели без крила, просто за да не бият на очи и да вършат спокойно своята работа в нашите животи!