Истината е, че всички в офиса имат нужда точно от това.
Когато за пръв път заведох в офиса Силвия, моята котка-блондинка, която осинових преди няколко години от един приют, бързо се оформиха два лагера.
- Ликуващи
- Тревожни
- Успокоителното беше, че първите бяха много повече, а вторите се брояха на пръсти. Ликуващите посрещнаха клетката на Силвия с възгласи и усмивки, с бързо изпълващи се с възхита очи, с едва подтиснато ръкомахане и детско нетърпение да открият какво точно ще прави жива котка в стая с компютри и бизнес обзавеждане. А тя се залепи за огромния прозорец на кабинета, седна на задните си крачета и с типично котешко търпение и любопитство започна да следи движението на врабчетата в открилото и се пространство. Естествено, от време на време идваше да сподели с мен находките, които е видяла, като ме поглеждаше право в очите и почти безмълвно измяукваше. Само по веднъж. За да каже „Харесва ми и тук!“
А колко по-красив би бил той, ако само си позволим да приемем всичко, което ни предлага, пък дори това да е само руса котка в офиса.
Много често, всъщност почти винаги, ние сами правим живота си студен, труден или непоносим. Обожаваме да слагаме бариери, етикети и ограничения.