Как характерът на стопанина на куче/котка изгражда връзката му с тях?
Днес попаднах на проучване, което ме грабна заради две неща – стопанин съм и на котка, и на куче.
Авторите доказват, че характеровите черти на стопанина са в основата на характера, поведението и благосъстоянието на котките и кучетата, за които се грижат.
Стопаните се разпределят в следните групи:
А.) Стопани с по-висока степен на тревожност/т.н. невротични стопани/
За тях е по-вероятно да си вземат котка без родословие, да ограничават или напълно да забраняват достъпа им навън. И в двете проучвания се забелязва по-голяма възможност точно този тип стопани да си вземат котка без родословие, отколкото породист екземпляр. Вероятната причина за това е, че всеки стопанин избира котка с поведение, реципрочно (близко) на тяхното, а за котките без родословие е доказано, че са по-малко общителни и повече агресивни, сдържани, тревожни и страхливи.
Също така те по-често съобщават за заболявания на техните котки, които са главно:
с наднормено тегло или доста дебели
имат по-често стрес-индуцирани поведенчески прояви
имат „проблемно поведение“ като агресия, тревожност или страх.
Изобщо, агресивните котки се срещат много по-често при невротични и тревожни стопани, отколкото при други „видове“ стопани.
По принцип, забелязването на промяна в здравословното състояние на котките от техните стопани може да бъде затруднено поради вродената им способност да подтискат поведенческите изяви на болка и дискомфорт.
По-тревожните и невротични стопани са по-наблюдателни, по-често водят котките си на преглед при ветеринарен лекар и дават по-обстоятелствена и задълбочена информация на лекаря, почти винаги имат свое обяснение на състоянието на любимеца си и много често улесняват процеса на поставяне на диагноза.
Тревожното в случая е, от една страна, че са по-склонни да преувеличават болестните симптоми, а от друга, че едно такова свръх наблюдаващо поведение може да е травмиращо за любимеца, особено ако резултира в чести, но излишни и стресиращи „разходки“ до ветеринарната клиника.
Проучванията доказват, че този „стил“ на отглеждане повишава тревожността и стреса на домашния любимец, понижава имунитета и формира различни поведенчески и физиологични прояви на стрес у котките.
Невротичните стопани на кучета пък използват повече команди в комуникацията си с тях и техните кучета ги изпълняват по-продължително време.
Б) Стопани с по – висока степен на благосклонност към любимците си /приемащи стопани/:
като цяло се свързват с по-позитивно отношение при тяхното оценяване: те възприемат теглото им като нормално и с много по-рядко проявяващи се поведенчески отклонения: агресия, изолираност или страх.
В допълнение, те се чувстват много по-доволни от своите котки.
„Приемащите“ стопани на кучета пък обичат да играят със своите любимци, които прекарват много повече време в наблюдаване на топката, която очакват да им бъде хвърлена, отколкото в наблюдение на самия стопанин.
В) Екстровертните стопани също като цяло имат по-позитивно отношение: осигуряват на своите котки неограничен достъп навън, отколкото да ги държат в затворено пространство, техните мъркащи любимци са с по-изявено стадно чувство, по-често търсят човешка компания, по-малко агресивни и криещи се са и по-малко страхливи.
Екстровертните стопани на кучета пък използват повече похвали към своите кучета, дори и когато трябва да изпълнят команда, а те не откъсват очи от тях по-дълго време.
Независимо към коя група стопани спадате, правете това, което смятате, че е най-подходящо за самите вас и за вашите любимци и винаги се наслаждавайте на общуването с тях!