Чували ли сте се да казвате или на вас да казват: „Харесвам повече котките“ или „Харесвам само кучетата“ ? Или “ Не понасям котките“ и т.н.?
С абсолютна сигурност.
А всъщност, няма такова нещо като човек, обичащ само котките или само кучетата, или само рибките, или само което и да е друго живо същество. То е все едно да изберем една единствена храна, с която с удоволствие да се храним през целия си живот. Или един и същи тип дреха, само която с удоволствие да носим през целия си живот.
Ние се променяте постоянно – следователно, не може нуждите и желанията ни да остават същите! Ако променяме осъзнато собствените си избори за любимеца, когото да поканим в дома си, ще имаме много по – интересен живот и повече опитности. Котката ни учи на едни ценности, кучето – на други
Ако кучето ни учи на преданост, лоялност и неподправена радост, котката ни балансира с фина наблюдателност, проницателност и мъркаща гальовност.
Ние, възрастните, сме научени да класифицираме, групираме и ранкираме заобикалящия ни материален свят, така правим и с нематериалния. Изваждаме всичко от контекста му и го променяме завинаги.
На това научаваме и децата си.
А истината е, че за да изживеем живота си в цялостната му пълнота и колоритност, е хубаво да уважаваме различните му периоди, позволявайки си да допуснем в него различен, нов домашен любимец.
И да се насладим на ефекта от промяната. Защото тя е част от цялата картина!