Когато си взех куче за първи път (тогава бях студентка, а първото ми куче беше бял боксер), не знаех изобщо какво печеля от разходките с него.
Но когато то почина, знаех какво губя!
Разходката с куче в парка/ гората/морския бряг, дори из улиците, е силно емоционално интимно преживяване!
Художник: Ричард Макнийл 1956г
Посоката, която поемаме и мястото, на което отиваме, нямат НИКАКВО значение. Важното е в този избран, определен отрязък от времето, в който се движим заедно, да си принадлежим – човек и куче – така, както е било винаги, от хилядолетия.
За мен думата е СИНХРОН.
Да сме заедно. В крачките. В посоката. В тишината. В звуците. В срещите. В удоволствието….Във взаимната принадлежност.
Когато се разхождам с моя цвергшнауцер Ая, аз ставам тя. Омагьосва ме ритъмът на крачките и – прецизни и съвършени; предугаждам желанията и за промяна на посоката и винаги искрено се забавлявам, когато срещна разсеяния и от чужди аромати поглед. Той винаги казва:“ А сега накъде..? Всъщност, за мен няма значение, щом сме тук и ти си с мен…“
Признавам, че най-страхотните идеи и решения за мен, за децата ми, за семейството ми, дори за работата ми, са ме връхлитали именно по време на разходка с кучетата ми. Времето само доказваше, че бяха и най-блестящите!
С наближаването на времето за разходка (сутрин и/или следобед), съзнателно избирам да прекратя всяка работа, нервничене, бързане, нерешени проблеми или отношения и да ги оставя за след това. Просто се обличам и обувам според сезона, взимам кучетата, излизам и затварям вратата след себе си. Оставям Ая (и Ариел, майка и, докато беше жива) да ме води.
Всеки ден. Независимо от времето навън. Защото няма такова нещо като лошо време за разходка с куче.
Едни от най-зареждащите с хармония и енергия разходки са тези в дъждовно време. Дъждовното време е метроном- отнема от суматохата и глъчта около нас и добавя ясния звук на капките дъжд, барабанещи по чадъра или качулката на якето ни.
Перфектната мантра на природата! Измива, пренарежда и генерира мисли.
Художник: Сол Лейтър, 1957г.
Дъждът ни помага да се почувстваме за кратко толкова събрани и концентрирани, колкото ни е необходимо, за да пробягаме по своите мисли и чувства, наблюдавайки единственото същество, което никога няма да ни откаже разходка в каквото и да е време.
След повече от 20 години разходки с кучета в моя живот, мога спокойно да заявя, че осъзнатата кучешка разходка по заряд е равна на медитацията. Има ритъм, има удоволствие, има вглъбеност, има покой. И без прекалено привързване.
Има и граници, създадени някога от нас или от някой друг.
Ние само трябва да ги следваме. И да се наслаждаваме!